С наближаването на светлия празник Великден, обръщаме поглед към българската народопсихология, ценности и обичаи. Голяма част от българските обичаи са се запазили и до днес, но кои от тях са най-отличителни за нашата България? В следващите няколко реда ще откриете древни обичаи, характерни почти изцяло за нашите земи.

Баба Марта

Легендарният образ на Баба Марта присъства много отдавна в българския фолклор. Бива представен в не една или две приказки и пословици, като по-голямата сестра на Малък Сечко (януари месец) и Голям Сечко (февруари месец). Празникът се чества на 1 март – пристигането на Баба Марта, като всеки българин си закичва мартеница за здраве. Класическата мартеница представлява два вълнени конеца омотани един в друг, а нейната поява датира от 30-те години на 20 век. Празникът се чества и от други народи на Балканския полуостров, като в различните краища имат разнообразни обичаи. В България двата класически цвята на мартеницата символизират: червеното – жизненост, донесена от силата на слънцето и бялото – чистота и радост. В някои райони бива използван и често зеленият цвят. Счита се, че щом видим цъфнало дърво или щъркел (предводителите на пролетта), може да свалим мартеницата и да окичим с нея дървото.

Борене на яйца на Великден

Традициите и обичаите за приготвянето за Великден датират още от древността, успявайки да се запазят и до ден днешен в нашата народопсихология. Боядисването на яйцата е един от основните обичаи, като първото яйце винаги е червено. След като се боядиса то се отделя от останалите и се пази до следващия Великден, когато се проверява дали яйцето се е запазило. Вярва се, че пълното яйце е символ на плодородна година.

В различните краища на България се използват различни похвати за украсяването на яйцата – използват се листа от разстения, с восък се рисуват традиционни елементи и шевици или пък обагряме яйцето с различни цветове и кристали.

Боренето с яйца е най-забавната част от празника, очаквана с особено нетърпение от малките деца. Този, на който му остане здраво яйцето се нарича „боракът“, който ще бъде обграден от благополучие, щастливи мигове  и здраве през цялата година. Със самия обичай със счупването на яйцата се счита, че показваме желанието и борбата за победа.

Сирни Заговезни

Празникът е изключително разпространен в България, но с различни имена. Най-популярното е „Прошка“, тъй като самият обичай в основата си съдържа това да вземем прошка от по-възрастните от нас. Характерни за празника са и кукерските игри, както и „хамкане“. В наближаването на нощта се завързва на конец – яйце или халва. Залюлява се и трябва да бъде хванато с уста, но се счита, че и само да се допреш до него ще ти донесе здраве през цялата година. Чества се винаги в неделя, 49 дни преди Великден и е важен зимно-пролетен празник в България. Обичаите на този празник са много и разнообразни, като всяко семейство само избира кое би искал да включи.

В отделен абзац ще включим и Кукеровден, който обикновенно се чества в деня на Сирни Заговезни, като в този ден мъжете се преобразяват с български карнавални фигури – кукери, срещани още под името чауши и много други.Кукерите танцуват по улиците, за да прогонят лошите сили и да  поканят плодорието в земите ни и здравето в семейството ни.

Нестинарски танци

В началото на 20 век се заражда българският обичай – нестинарските танци, при който хората танцуват боси върху жарава. Хората, които изпълняват този обичай се наричат нестинари и изпълняват традиционните танци с опредени стъпки – наричано още нестинарско хоро, възпроизвеждащи митични звуци и викове минавайки през жаравата. Според някои поверия не би могло всеки да се научи на нестинарство, а това изкуство е дадено по рождение. Любопитен факт е, че краката на нестираните, след приключването на танците, остават непокътнати и ненаранени от огъня. Този български обичай се изпълнява на празника на Константин и Елена, носейки със себе си отново пропъждането на злите сили и привличането на благополучие и добра енергия.

Бабинден

Още един традиционен български празник, на който се почитат „бабите“, които в миналото са помагали основно при раждането на дете.Той се чества на 8 януари, като и до днес неговата основна традиция съумява да се запази –уважение и почит към по-възрастните хора. Макар и много от обичаите в този ден да са се загубили, той е свързван с много ценности и най-вече с веселие. През празника трябва бабата да измие лицето на всяко едно дете от семейството, защото се смята, че на този ден водата, преминала през бабините ръце притежава необикновена, лъчиста сила.

Празник на розата

Честването на празника датира от 1903 година, когато гражданите на Казанлък за първи път организират „Празник на розата“ в чест на българската маслодайна роза. Празникът е посветен освен на красотата на цветята, така и на милосърдието, тъй като се организират редица изложби, работилници и щандове, чиито средства отиват за благотворителност. Опъстрен с редица събития, той включва в себе си и ритуала „Розобер и Розоварене“, посещаван от туристи от различни краища на България и света, по време на вторият, кулминационен ден на Фестивал на розата в Казанлък. Розоберачите и танцови състави, облечени с красиви народни носии, изпълняват автентичен фолклорни танци в розовите градини и приканват посетителите да наберат от маслодайната българска роза и задължително да вкусят от легендарното розово сладко. Празникът се чества и в други български градове като Карлово, Гуркуво, Павел баня и Стрелча.

Национален фолклорен събор

С над 100 годишна история, днес на всеки 4 години всички българи от различните краища на страната се събират под връх Рожен, за да честват с традиционни музикални инструментали, песни и танци – националния фолклорен събор. Чувството да присъстваш на този събор, не би могло да се опише с думи, най-добре да се почувства! Последният роженски събор бе проведен през изминалата година и даде възможност на множество знайни и незнайни родопски изпълнители да покажат своето изкуство и да предадат тази своя любов на всички присъстващи. Именно в Рожен е възпята и песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска, а символът на събора е известният, самобитен гайдарски оркестър „Сто каба гайди“, който открива мероприятието с химна на родопите – „Бела съм, бела, юначе“.

Българската народопсихология е обагрена с обичаи и вярвания, ето защо сме сигурни, че имате какво да добавите в нашия списък от характерни празници по нашите земи. И всеки един от тях, познаван с различни имена, включва разнообразни вярвания и поверия, в зависимост от региона, достойни да бъдат почитани и удостоени с внимание. Нека продължим традициите си, като ги пренасяме напред в бъдещето. И както Алеко Константинов е казал: „Опознай Родината, за да я обикнеш“.

Ето и няколко идеи от къде да се запознаем с наследството ни:

Книги

  • „Да научим българските народни обичаи, докато се забавляваме“  – Колектив
  • „Думам ти, щерко“ – Анелия Овнарска –Милушева
  • „Български празници и обичаи“ – Лилия Старева
  • „100 традиции, които трябва да знаем за българите“ – Райна Гаврилова
  • Голяма книга Българските празници и  обичаи“ – Вихра Баева, Веселка Тончева
  • „Легенда за първия кукер“ – „Студио Змей“

Ще откриете още много интересни заглавия, свързани с българските традиции и фолклор.

Виртуални разходки, експозиции и други културни източници